– На него се беше обесил – изпревари въпроса му варнехът и посочи колана в ръката на Климент – когато дойдох висеше точно тук на една от гредите. Вече се беше вкоченил. Едва го свалихме. Беше леко облечен, само по риза и пристегнат кожен панталон.
Климент кимна с глава, гледайки замислено обърнатия стол.
– Какво е станало според теб? – попита накрая той.
– Станало е следното – веднага отговори Самуил, който явно бе премислял дълго въпроса. – След като уби Гостун, Чака се е прибрал. Бил е превъзбуден и е пийнал вино, за да се успокои – военният посочи празната чаша до леглото. – След което е осъзнал какво е направил. Загризала го е съвестта или което е по-вероятно се е уплашил. Напоследък Борис хич не си поплюва, нали? А Чака все пак уби заместника му в Плиска. Няма значение как и защо точно е станало. Щеше да му се наложи да отговаря на много въпроси. И да го направи в подземията на двореца. Той добре знаеше на какво са способни палачите там. Щяха да го мъчат с дни, а може би и със седмици, преди да умре – продължи варнехът. – По тази или по някаква друга причина, Чака е решил, че е по-добре да сложи край на живота си. Може пък и виното да му е замъглило главата. Свалил е един от коланите си, метнал го е на гредата, направил е клуп с катарамата, качил се е на стола, нахлузил си е примката... Така ще да е станало. На другия ден войникът, който идвал да му чисти, го открил да се полюшква под тавана.
Климент кимна с глава.
Разсъжденията на варнеха звучаха логично. Сигурно наистина бе станало точно така. Чака се е върнал в къщи, осъзнал е какво е направил и е решил да сложи край на живота си, за да си спести мъченията. Качил се е на стола...
И все пак нещо не беше на ред.
Познаваше Чака – парвеню и флиртаджия, който обичаше да се хвали, пие и задиря жените. Както бе казал и князът, много по-нормално бе зеритарканът да се метне на коня си и да препусне към лагера да му търси прошка, отколкото да се беси.
Климент се замисли.
Нещо наистина не бе както трябва. Нещо в стаята не бе наред. Имаше някакъв детайл, който не се връзваше с останалите, нещо което бе видял, но не можеше да проумее какво е то.
Раздразнен писарят започна да обикаля помещението, удряйки по дланта си със свития на две колан, на който се бе обесил Чака.
Какво пропускаше?
Защо в стаята цареше бъркотия? Ако човек тръгне да се беси няма ли поне да си оправи леглото? Или това вече е без значение? И как Чака е сложил край на живота си, ако си е свалил колана? Не беше ли казал варнехът, че трупът е бил с пристегнат панталон? Следователно Чака го бе взел от някъде другаде. Писарят отново приближи закачените на стената дрехи и започна да разглежда коланите на самоубиеца един по един. Някои висяха от панталоните на Чака, други бяха закачени за токите си. От къде бе този, на който се бе обесил зеритарканът?
Климент поклати глава и отново се загледа в парчето кожа, което стискаше в ръка. То привлече вниманието му и писарят изруга, усещайки как по гърба му минава ледена тръпка.
– Какво става? – очите на Самуил горяха от възбуда. – Откри ли нещо?
– Виж! – писарят протегна към него ръката си, в която държеше няколко от коланите на Чака.
Боилът замига в сумрака, втренчен в парчетата кожа, след което неразбиращо вдигна очи към писаря.
– Не виждаш ли? – попита Климент, но варнехът само поклати объркано глава.
– Внимателно огледах дрехите му. И коланите също. Чака много се гордееше с фигурата си – бе здрав, строен и красив мъж. С тънък кръст и широки рамена. Всичките му колани – Климент показа един от тези, които бе свалил от куките – всичките му колани, са закопчавани на едно и също място – три дупки преди края. Виждаш ли? Личи си къде токата се е врязвала в кожата и къде е лежал езикът, дупката там е разширена.
Варнехът се наведе напред, огледа това, което му сочеше писарят и кимна.
– Докато този, който си свалил от врата на Чака – Климент вдигна другата си ръка – е закопчаван шест дупки преди края. Ето виж, къде се е отбелязала катарамата. Личи съвсем ясно. Дори и да не сравняваме дупките, ако ги наложим, ясно ще се види, че този, на който е бил обесен Чака е на някой, доста по-дебел!
