Жълтата кутия - страница 21

Шрифт
Интервал

стр.

Развълнуван от спомена варнехът стана и закрачи между струпаните вещи.

– Така и не разбрах за какво са се скарали. Придружих Гостун до тях, умолявайки го да размисли, но той не искаше и да чуе. Каза ми да стоя в двора, след което се прибра и скоро виковете му огласиха къщата. После внезапно всичко утихна. Докато го чаках не спрях да мисля как да го разубедя.

– И успя ли?

Военният въздъхна и седна отново на леглото.

– Ще ми се да бях. Гостун може и да беше надменен и затворен, но си вършеше добре работата и ми беше приятел – Самуил махна с ръка. – Не спрях да му говоря през целия път на връщане. Той само кимаше с глава, но така и не ми каза нищо. Ходеше като на сън. Накрая застанах пред вратата на двореца и му заявих, че няма да го пусна да влезе, докато не ми каже какво става. Но той просто ме изблъска встрани.

– И Чака го уби? В честен двубой пред очите на всички?

– Да, уби го! Много бързо при това! Боритарканът изглеждаше така, сякаш не искаше да се защитава. Едва държеше меча. Чака просто го посече. Приличаше повече на екзекуция, отколкото на дуел.

– Но защо Гостун ще се остави да го убият?

Самуил вдигна рамене.

– Казвам това, което видях. Гостун просто се остави Чака да го посече. Не ме питай защо. Наистина не знам.

И двамата се умълчаха. Климент мислеше, какво ли би могло да накара боритаркана да не се защитава. Той минаваше за отличен майстор на меча и поведението му бе странно. Дали след скандала Гостун не бе научил нещо, което бе разколебало решителността му?

– И след това Чака се е самоубил? Как е станало?

Самуил се надигна.

– Най-добре ще е да ти покажа. Къщата, където живееше, е съвсем на близо. Ела!

Влязоха през портата обратно във Вътрешния град и свърнаха по уличката край стената. Бързо стигнаха до каменна къща, с високи прозорци и дебела дървена врата. Отпред се разхождаше войник, който се изпъна при вида на варнеха.

– Реших, че е най-добре да оставя някой да пази. Пълно е с мародери, а Чака бе богат. Не искам нещо да изчезне – обясни Самуил.

Климент кимна и двама влязоха в дома на самоубиеца.

Къщата бе малка, но спретната и подредена с вкус. Стените бяха декорирани с керамични плочки, между които на стойки бяха наредени скъпи оръжия. Няколко гоблена с бойни сцени и дебел вълнен килим покриваха подовете и стените, в ъглите бяха наредени излъскани празни мангали с инкрустирани капаци.

– Добре се е уредил нашият зеритаркан – подсвирна писарят и последва Самуил, който тръгна по тясна вита стълба.

Помещението на горния етаж бе просторно, прашно и претъпкано. Тук нямаше отделни стаи, а всичко бе на едно. Покривът имаше няколко капандури, които осветяваха поставеното под тях широко разхвърляно легло. До него, на резбована дървена масичка стоеше гравирана сребърна чаша за вино и масивен златен свещник. В страни се търкаляше преобърнат стол.

Климент поклати глава.

Бяха попаднали в любовното гнездо на Чака. По стените, закачени на куки и пирони, висяха куртки, панталони и елеци от най-фина кожа. Ризи, наметала, шапки и други дрехи бяха захвърлени на столовете или се подаваха от кутиите, подредени покрай стените. Над тях висяха картини с неприлично съдържание, поставени в богато украсени рамки. Купи, пълни с изсъхнали листа от рози, бяха наредени върху два железни сандъка с по няколко закопчалки в единия от ъглите. Всичко бе скъпо и изискано и говореше зa вкусовете на стопанина.

Писарят мина покрай стените, леко докосвайки с пръсти окачените дрехи. Търсеше нещо, което да му покаже, защо човек като Чака би посегнал на живота си. Разгледа една от скъпите наметки на зеритаркана, опипа подгъвите на поръбените му с пух елеци, огледа чашата за вино, оставена до леглото. След това пребърка джобовете на висящите дрехи, внимателно провери съдържанието на раклите и сандъците, размести завивките, надникна под леглото, но никъде не откри нищо, което да го насочи по някаква следа. Изводът, който можеше да се направи, бе, че Чака е бил богат, обичал е да си угажда и да харчи парите си за скъпи оръжия и дрехи. Нещо, което писарят така или иначе знаеше. Накрая той приклекна до обърнатия стол, вдигна колана от земята и погледна към тавана.


стр.

Похожие книги