Отдавна се каня да подредя, но все не ми остава време – варнехът махна с ръка, сочейки безпорядъка наоколо. – Знаеш как става – задача след задача, след задача... Тичам нагоре надолу, дори не ми остана време да се оженя – Самуил подръпна провисналите си бели мустаци. – Вече не помня от кога не съм се прибирал у дома. Тук ми е по-добре. Донесох си и легло и все по-често оставам да нощувам тук. Пък и е по-удобно, ако възникне някое непредвидено обстоятелство. Искаш ли вино?
Климент кимна с глава, вдигна дебел кожен панталон от един от столовете и седна.
– Като историята с Гостун и Чака ли? – попита той.
– Като историята с Гостун и Чака! – потвърди Самуил. – И не само тя. Напоследък в Плиска се случват странни неща, които не мога да проумея. Имам чувството, че някакво зло пълзи из града, спотайва се по ъглите и дебне, готово да сграбчи всеки, който му се изпречи на пътя. Сякаш в кутията на непознатото момиче освен отрязаната глава имаше и някакъв демон, който излезе на свобода и впива ноктите си в Плиска. – Варнехът махна с ръка, опита се да поразчисти бъркотията, но се отказа и седна на леглото. – Не ми обръщай внимание – въздъхна той и надигна чашата си. Остарявам и започвам да се плаша от неща, на които до скоро не бих обърнал внимание. Но не мога да се отърся от чувството, че над всички ни е надвиснала огромна беда. И когато тя дойде, искам да ме свари подготвен.
– Говореше за заговор?
– Не знам, не знам! – бързо отговори варнехът. – Не трябваше да ти казвам за това. Нямам никакви доказателства, нито за какво да се хвана. Просто чувствам, че става нещо нередно. Войниците са неспокойни, в града влизат и излизат оръжия, нещо се готви, но да пукна ако знам какво! Пуснах шпионите си, но и те не откриха нищо конкретно. Просто слухове. След което внезапно всичко се успокои.
– След смъртта на Гостун и Чака ли? – попита Климент.
Военният кимна.
– Боритарканът събра всички първенци, които бяха останали в града – започна разказа си Самуил. – Каза, че трябвало да ни съобщи нещо много важно. Присъстваха всички – и боили, и военни, и свещеници – лицето на варнеха се изкриви, но Климент се направи, че не забелязва. – Направил съм списък на присъстващите – Самуил разрови свитъците на масата, взе един и го подаде на писаря. – Както виждаш, не липсва никой. Храната беше добра, виното също. Имаше акробати, шутове, музиканти и танцьори – военният разпери ръце. – Гостун ги умееше тези неща. После нещата се объркаха. Чигатът Симеон доведе непознатото момиче, което стискаше жълта кожена кутия. Гостун много се ядоса. В крайна сметка ѝ я отнеха, но в боричкането капакът ѝ се отвори и от нея изпадна отрязаната глава. Гадна работа! – Самуил се почеса по тила. – Жените започнаха да пищят, мъжете се развикаха, момичето сочеше главата, сочеше към нас и крещеше на непонятния си език. Едва я усмириха. Гостун беше като полудял.
– Какво стана после?
Варнехът не бързаше да отговори.
– Можеш да си представиш какво последва. Всички викаха, Гостун даваше разпореждания, настъпи хаос. Едни искаха да си тръгнат, други напротив, държаха да останат и разискват случилото се. Говорех със заместника си Винех, дали да не увеличим стражата, когато от дъното на залата се чу вик. Гостун и Чака си крещяха един на друг, но в общата бъркотия не се разбираше за какво се разправят. След това се сбиха, а ние се хвърлихме да ги разтървем. Гостун бе почервенял от гняв, Чака беше блед като платно. Боритарканът викаше, че няма да остави това непростено, Чака го предизвика на двубой. Опитахме се да ги успокоим и разубедим, но и двамата бяха непреклонни. Крещяха, че само кръв може да измие позора и не искаха да чуят нищо и никого. Гостун ме избра за свой застъпник. Чака се спря на Винех – двамата бяха приятели. Уговорихме се да се срещнат след час на същото място. Боят щеше да е с мечове. После си тръгнаха с викове и закани. Настигнах боритаркана и се опитах да разбера какво се е случило. Но той само махаше с ръце и повтаряше как ще пререже гърлото на Чака и ще го накълца на парчета. Беше като полудял. Никога не го бях виждал така да си изпуска нервите.
