Жълтата кутия - страница 8
Седнал в собствения му стол, наметнат с червена ленена мантия и запасан с извит кинжал в златна ножница, Борис въртеше в ръцете си едно от писмата, оставени на масата. Зад него, свел смирено глава, облечен в просто черно расо, стоеше дякон Аркадий – личният изповедник на княза. Самият византийския патриарх Фотий бе препоръчал отеца, но Климент хранеше към него сериозни подозрения. Винаги мълчалив, благ и усмихнат, Аркадий не отказваше услуга или разговор, но никога не разкриваше истинските си мисли. Писарят няколко пъти моли княза да внимава с дякона, който за него бе шпионин, но Борис не обърна внимание на думите му. След приемане на християнството, страната се бе напълнила с гръцки свещеници. Те трябваше да преведат по-лесно новите си братя през капаните на вярата, но бяха налетели като скакалци, готови да унищожат всичко по пътя си.
В страни от Аркадий, на една от подпорите се бе облегнал комитът Еспор, дялкащ нещо с малко ножче. Боилът изгледа лениво падналия на колена писар и му се усмихна с вълчата си усмивка.
Еспор се издигна шеметно след бунта срещу Борис. Безскрупулен, жесток, амбициозен и умен, той бързо се покръсти и още по-бързо разбра, че ако изпълнява и предугажда желанията на владетеля, може да постигне всичко. Много глави бяха паднали в последните месеци и много постове се бяха оказали свободни. Нещо, което Еспор не искаше да пропусне. Комитът се отличи в преследванията, ръководи най-кървавите атаки, хвърляше се в най-страшните кланета, за да докаже предаността си. Лично обезглави някои от водачите на старите боилски родове и след това сам зае мястото им до Борис, който все повече му се доверяваше. Климент не знаеше какво да очаква от Еспор. Досега не бе имал работа с него и предпочиташе да стои по-далеч от кървавите му ръце и нрава му на пепелянка.
Зад комита, скрит в сенките, се спотайваше Руф – водачът на готите и личен телохранител на Борис.
Той нито за момент не изпускаше княза от погледа си, а нощем спеше пред леглото му, свит като куче върху дебелите кожи. Климент не знаеше от къде се бе появил Руф и с какво бе задължен на княза, но готът няколко пъти бе показал, че е готов да умре за господаря си.
Макар да бе свиреп, груб и вечно подпийнал, писарят харесваше охранителя. Едрият гот може и да беше убиец, но правеше това, за да защити господаря си, а не заради лични облаги.
Князът махна с ръка, продължавайки да се взира в пергамента и Климент стана. Борис остави писмото на масата и поклати сърдито глава.
– Нищо не разбирам! Какъв е този шифър, който не мога да проумея? Обяснявал си ми го поне сто пъти!
Климент сви рамене.
– Не е толкова просто, господарю. Всяко писмо е изпратено от човек, който носи в себе се преписана на пергамент молитва. Ползвайки го, той заменя буквите от азбуката, с първите букви от различните абзаци. Аз също имам препис като неговия – писарят посочи дебела, грубо подвързана книга. – Само той и аз знаем коя молитва да ползваме и можем да разчетем написаното.
– И въпреки това не ми харесва! – Борис се втренчи в Климент. – Имам чувството, че в земите ми става нещо, което не знам!
– Щом не разбирате написаното, значи и никой друг няма да успее. Това трябва да ви радва, господарю. Пък и аз превеждам всичко и го давам без да го крия. Така че едва ли има нещо, което да не ви е известно.
– Може би и някой друг трябва да знае за какво става дума. И да контролира работата. Най-малкото може да допуснеш грешка – Еспор се оттласна от подпората и също вдигна едно от писмата на масата.
– До вечерта ще пратя всички текстове с точни инструкции как да се използват в шатрата на княза. Така няма да има грешки – сухо отбеляза писарят.
– Остави сега това – Борис махна с ръка – Не се съмнявам, че мога да разчитам на помощта ти. Ако имах каквито и да било съмнения, нямаше да те натоваря с тази работа. Но Еспор е прав. Може да допуснеш неволна грешка. Още едни очи няма да навредят на никого.
Двамата с комита си размениха бързи погледи. Вече бе ясно кой от тук нататък ще командва шпионите на княза.
