– Отрязана глава ли? – Климент потръпна. – Чия?
Борис сви рамене.
– Никой не успял да я разпознае. Търкулнала се през залата като зелка и сложила край на тържеството на боритаркана. Жена му се разпищяла и припаднала, останалите се развикали. Настанала бъркотия и суматоха – Борис се изкиска. – Вечерята естествено била провалена, гостите се разотишли. След което Гостун и Чака се скарали. Чака го предизвикал на двубой и го убил. После се е прибрал в къщи и се е самоубил!
Климент понечи да зададе нов въпрос, но се отказа. Борис едва ли знаеше повече подробности. А и да знаеше, те едва ли щяха да са точни. Трябваше да проучи внимателно въпроса и на място да събере необходимите му сведения. Вече не се съмняваше, че ще трябва да разследва случилото се в Плиска.
Имаше ли то нещо общо с отсъствието на Борис от града? Дали страховете на княза за ново предателство нямаха истинско основание?
– Изглеждаш като гладно куче, подушило пържола – подигра му се Борис. – Нямаш търпение да се махнеш от тук, нали? Не ти харесва това, което правя?!
– За какво са се скарали? – отговори на въпроса с въпрос Климент.
– Не знам. Сведенията бяха кратки. Не разбирам и защо Чака се е самоубил. Знаеш го какъв беше – фукльо и конте, което гони жените. Обличаше се по последна мода, носеше се като някакъв византийски велможа. Все с най-хубавите ботуши, все с най-скъпата наметка, все с най-острия меч... Готов да пие до зори, да закача прислужниците и да се сбие с всеки, който не му хареса. Не виждам как такъв като него ще се беси.
– Значи се е обесил?
– Да – да – махна с досада князът. – Обесил се е! Намери ли са го да виси на следващата сутрин в дома му. Искам да отидеш в Плиска и да разбереш какво се е случило. Защо двамата от най-висшите ми боили са се скарали? Защо Чака е убил Гостун и се е самоубил? Такъв като него щеше да яхне коня си и да долети да ми иска прошка, а не да си сложи въжето. Тук има нещо гнило! Иди и разбери какво точно се е случило! Разбери и чия е главата в жълтата кутия. И кое е момичето, което я е донесло!
– Има и още – обади се Еспор – Около Плиска се е появил особено нагъл бандит. Нарича се Батой и използва отсъствието на господаря, за да напада и граби пътниците. Варнехът Самуил, който сега командва града, няколко пъти се е опитвал да го залови, но разбойникът се е измъквал от преследвачите и залаганите му капани. И което е по-лошо, Батой е започнал да напада и в Плиска!
– Преди няколко дни са обрали златаря Батур – продължи Борис, сякаш двамата с Еспор си предават щафета и писарят внезапно осъзна, колко близък е станал комитът на княза. – Никой не знае как са проникнали в мазетата му. Вратите са били заключени, резетата спуснати от вътрешната страна. Разбили са сандъците и са отмъкнали всичкото му злато. Част от което беше мое! – Борис не прикри раздразнението си. – И което ми е нужно за този поход!
– Ами това? – писарят посочи към отрупаната с пергаменти и свитъци маса.
– Ще намеря кой да те замести. Дай списъците на Еспор, той ще се справи.
Климент кимна. Значи затова комитът присъстваше на срещата. Сега Еспор щеше да знае още от тайните на княза.
Но нещо не беше както трябва.
На комита му бе необходимо време докато навлезе в работата и започне да се справя с цифрите. Защо Борис доброволно се съгласяваше да научава със закъснение докладите на шпионите си?
Нещо липсваше в цялата картина. Нещо, което да обясни избухванията на Борис и внезапния му страх. Както и прибързаното поемане на работата му от комита.
– Не е само това, нали? – писарят се взря в зачервените очи на княза – Случило се е и още нещо!
– Така е! – Борис се наведе напред, а очите му хвърляха искри. – Някой е убил отец Агоп. Простреляли са го със стрела в сърцето. Станало е след вечерята на Гостун. Причакали са го в една тъмна уличка и са му видели сметката като на куче! – Борис отново удари с юмрук по масата и пергаментите се разлетяха на всички страни. – Някой все пак оспорва властта ми! Някой смее да убие свещеник, след като знае, какво означава това. Някой като Иратаис, който ми се надсмива тайно, вървейки против волята ми! Някой, който се възползва от отсъствието ми, за да плете черните си интриги, готов да ги метне като мрежа върху мен. Няма да позволя подобно нещо! Няма! – Князът се задъха от гняв. – Искам да се върнеш в Плиска и да разбереш кой е този, който още носи Тангра в сърцето си и не иска да приеме Христос. Кой е тайният ми враг! Кой е убил Агоп! Искам да го намериш и да го заловиш! След което да го накарам да съжалява, че се е родил!
