Климент стана и отпивайки от чашата си с вино, бавно тръгна из стаята.
– Както вече казах, вие сте умна, дръзка и решителна – продължи той. – Веднага сте разбрали, че щом вие разпознавате момичето, е само въпрос на време и баща ѝ да я познае. Ако не е бил толкова развълнуван от това, което предстои да се случи, съм сигурен, че Гостун е щял да разбере веднага, че това е дъщеря му. След което всичко е щяло да излезе на бял свят и с вас е било свършено. Не може да ви се отрече. Няколкото мига, докато главата пада от кутията и се търкаля към масата, са ви достатъчни, за да промените изцяло плановете си. Казвате на мъжа си, че с Чака сте любовници. Знаете, какво ще последва от това. Всички присъстващи бяха категорични, че Чака е бил блед и разтреперан. Поведение, което не прилича на един решил да се разкрие любовник. Оставяте двамата мъже да се разправят и бързате към вкъщи. В градината ви има различни билки, сама ми признахте, че добре се оправяте с тях. Гостун се връща бесен и за да го успокоите му давате чаша с "подправено" вино. Вие, а не Чака сте упоили мъжа си. Мария ви е чула да се карате, макар да твърдите, че сте била заключена в стаята си. С това ви е изнудвала. Затова сте ѝ плащали. Затова и по-късно сте я убили. Не обичате да имате свидетели, нали?
Евдокия само надигна полупълната си чаша.
– Продължавай! Толкова е забавно!
– Забавно? По-скоро ужасно! Упоен, Гостун отива на дуела. За Чака е детска игра да го посече. Така се отървавате от едната заплаха – съпругът, който може да разбере какво сте сторили в миналото. После идва ред на Чака. Не е ли странно, че след победата си, той се прибира в къщи? Човек би очаквал от него да отиде да се напие или да препусне към Борис, търсейки прошка. Но Чака не постъпва по този начин. Той си отива в къщи, където се обесва. Колко удобно, нали?
– Не мога да отговарям за действията на другите! – изсъска Евдокия. – Щом е решил да се беси, нека да се беси!
– Вие имате ли сърце?! Знаете ли какво е да обичате или да бъдете обичана? Не вярвам! Гостун и съпругата му са ви дали шанс в живота, помогнали са ви, а как сте им се отплатили? Избили сте ги до един! Отнели сте най-милото им – дъщеря им. След което сте се омъжили за жертвата си, без това ни най-малко да ви смущава. Живели сте с Гостун, чиято жена и дъщеря сте погубили! Споделяли сте леглото и богатството му, възползвали сте се от него, но в първия момент, в който той се е превърнал в заплаха, не сте се замислили и за секунда дали да пощадите живота му. След което със същата лекота, сте убили и любовника си!
– Значи, аз съм убила Чака така ли? Много ми е чудно, как съм успяла да се справя с мъж като него!
– О-о-о. Станало е лесно. Чака е бил объркан. Не е разбирал защо е трябвало да убие Гостун. Бил е и уплашен. Все пак е посякъл управника на Плиска. Може да е било в честен двубой, но това съвсем не е достатъчно. Затова се е прибрал вкъщи, където сте го чакала. Имал е среща с вас, очаквал е да получи отговори на много въпроси.
– Това не е вярно! – гласът на Евдокия бе твърд и решителен. – Цялата нощ след убийството бях в стаята си. И Сеп, и Мария могат да го потвърдят.
– Нима? Мария е мъртва. Още една причина да се отървете от нея. А слугата още от рано вечерта е бил пиян и е заспал малко след излизането на господаря си. Любовникът ви е чакал, надявайки се на отговори, но е намерил само смъртта си. Било е съвсем просто. Упоили сте и него. Видях чашите в стаята му. И двете бяха старателно измити. Няма как Чака да се е напил, да се е обесил, след което да е измил чашите. Направили сте го, за да прикриете следите от опиата. След което сте го обесили в собствената му къща. Вероятно той сам ви е помогнал, без да разбира какво става. Качили сте го на стола, сложили сте му примката от колана и сте го бутнали да се люлее на гредата. Лесно, просто и ефикасно! След което сте се върнала обратно и сте легнала доволна да спите. Вечерта е била успешна – убили сте и мъжа си, и любовника си. Оставала е само Ава.
– И как ще докажете всички тези налудничави приказки? Упоила този, упоила онзи – Евдокия се засмя подигравателно. – Нямате нито едно доказателство! Всичко си остава само думи и предположения!
