Климент се замисли. От една страна искаше да стигне колкото е възможно по-бързо до Плиска, но от друга не можеше и да остави Петър и хората му на произвола на съдбата. Усетил колебанието му актьорът се обърна към останалите и започна да пляска с ръце.
– Хей, чуйте! – провикна се той– Нека покажем на тези важни пътници, колко приятна е компанията ни.
Колоната внезапно се преобрази. Някой запя, друг се включи да му приглася. Две момчета пъргаво изпълзяха от едната от каруците и започнаха да жонглират с няколко шарени топки. Нисък направи няколко превъртания във въздуха, повиквайки при всеки скок. Дори дебелакът се изправи в стремената, извади меча си, размаха го и се провикна:
– О, музо! Възпей онзи гибелен гняв на Ахила сина Пелеев... – Така и не се разбра нищо повече за гнева на Ахила, защото актьорът се разхълца, отпусна се тежко върху гърба на нещастното си магаре и отново надигна кожения мех.
Жената се плъзна от седлото и заедно с висок слаб младеж притича пред писаря и малкия му отряд.
– Внимавайте и слушайте! – провикна се тя – Сега ще ви разкажем защо Адам и Ева бяха прогонени от Рая. Кратка притча за грехопадението, познанието и първата любов – гласът на Къдравата Майка звънеше ясно като планински кристал.
– Ако има зрители с по-слаби сърца, ако има бременни или болни, нека знаят, че им предстои да видят страхотии и мистерии, чудовища и демони, които ще разтърсят душите им. Така че – бъдете внимателни! – провикна се и партньорът ѝ.
Зад тях се разнесе зловещо думкане. Единият от коларите бе извадил кожен барабан. Другият се появи понесъл огромен дявол, направен от животински кожи, закрепени върху дървено скеле. С черно тяло, грамадна биволска глава и извити червени рога, той наистина може да стресне някой по-плашлив.
– Добре, добре, разбрах кои сте и какво предлагате – писарят разбута тримата зяпнали войници от ескорта си и застана пред актьорите – Макар много да искам да видя представлението ви, което сигурен съм, е достойно дори за очите на княза, сега нямам време за това. След няколко часа слънцето ще залезе, а не ми се иска да яздя в полето по тъмно. Особено с такива спътници – писарят посочи коженото чудовище – Ако още искате да се присъедините към нас, по-добре да тръгваме.
С бурни викове и подскоци, артистите ознаменуваха поканата и започнаха да се приготвят за пътя.
– Побързайте! – подкани ги писарят, нетърпелив да продължи. Трябваше да стигне колкото може по-бързо в Плиска, а и не беше съвсем спокоен. Предстоеше им да минат през хълмове и горички – идеално място за засади и капани. Наистина бе добре да яздят заедно. По-голямата им група може би щеше да разколебае разбойниците. А и компанията наистина можеше да се окаже приятна.
Колоната се изви и бавно потегли по прашния път. Меките лъчи на слънцето огряваха ездачите, полето се огласяше от песните на птичките, колелата на волските каруци ритмично проскърцваха.
Скоро актьорите запяха, а песните им бяха весели и леки, изпълнени с радост от наближаващото лято и синьото небе, пълни с обещания и подкани за любов.
Подскачащият Петър се присъедини към Климент и двамата подхванаха разговор. Актьорът се оказа начетен мъж и скоро двамата вече обсъждаха "Облаците" на Аристофан, мистериите на Стария Завет и как трябва да се поднесе образът на Хектор, за да се спечели публиката. От думите на Петър стана ясно, че животът на артиста съвсем не е толкова безгрижен и весел, колкото се струваше на писаря, а пътуванията и представленията им са свързани с множество опасности.
– Точно защото изглеждаме безгрижни и весели, мнозина се изкушават да забогатеят на наш гръб – с въздишка каза Петър – Много по-лесно е да ограбиш някой беззащитен артист, отколкото корав земеделец. Още повече, че ни се носи лоша слава. Ако ограбят, насилят или дори убият някой от нас, хората просто махват с ръка и казват, че така ни се пада, защото разваляме дъщерите им и пълним с глупави мечти главите на синовете им. Мислят, че сме безпътни, развратни и крадливи и затова не се интересуват от съдбата ни, макар да обичат да гледат представленията и номерата ни по площадите. Затова, когато пътуваме от един град към друг, обикновено се налага да плащаме на някой да ни пази. Стига да имаме достатъчно пари.
