— Слез ми от гърдите веднага! — нареди Грегор, отново ядосан.
— Опитай пак — каза Арес. — Защото това ми звучи много като заповед.
Грегор стисна зъби и потисна един порив да избута прилепа.
— Слез… ми… от… гърдите… ако обичаш.
Арес обмисли молбата за миг, реши, че звучи задоволително и изпърха настрани.
Грегор се надигна, седна и си разтри гърдите. Беше невредим, но в якето му, където ноктите на Арес бяха пронизали плата, имаше няколко дълбоки дупки.
— Ей! Може ли по-внимателно с тия нокти? Виж какво направи с якето ми! — възкликна Грегор.
— Няма значение. И бездруго ще го изгорят — каза Арес с безразличие.
Именно в този момент Грегор реши, че е обвързан в клетвен съюз с голям идиот. И беше почти сигурен, че Арес е стигнал до същото заключение.
— Добре — каза хладно Грегор. — Значи трябва да отидем в Регалия. Защо?
— Там пълзливците отвеждат сестра ти — отговори Арес със същия хладен глас.
— И защо пълзливците ще искат да водят сестра ми в Регалия? — попита Грегор.
— Защото — каза Арес — плъховете са се заклели да я убият.
— Да я убият? Но защо? — попита смаяно Грегор.
— Така е предсказано в Гибелното пророчество — каза Арес.
Гибелното пророчество. Сега Грегор си спомни. Когато си тръгваше от Подземната страна, каза на Лукса, че никога няма да се върне, а тя отговори: „В Гибелното пророчество не пише така”. После той се опита да измъкне от Викус нещо повече, но старият човек отвърна уклончиво, побърза да го качи върху прилепа и даде заповед за излитане. Така че Грегор не знаеше какво означава то, но първото пророчество, в което беше споменат, доведе до смъртта на четирима от дванайсетте участници в мисията и предизвика война, в която загинаха безброй други.
Изпита ужас.
— Какво гласи то, Арес?
— Питай Викус — каза Арес кратко. — На мен ми омръзна да ме прекъсваш.
Грегор се покатери на гърба на Арес и полетяха обратно към Регалия, без да си разменят и дума повече. Грегор беше ядосан на Арес, но още по-ядосан на себе си, задето отново изложи семейството си на риск. Да, Лукса бе споменала Гибелното пророчество. Само че работата беше там, че щом двамата с майка му затвориха решетката в пералното помещение, Грегор изхвърли от ума си мисълта за връщане в Подземната страна. „Избягвам ли пералното помещение, значи избягвам и Подземната страна”, разсъждаваше той. Но как можа да заведе Бутс в Сентрал Парк? Знаеше, че там има вход! Знаеше, че има второ пророчество! Глупаво беше да си мисли, че ще бъде в безопасност.
Когато стигнаха до красивия каменен град, беше съвсем тихо и Грегор си помисли, че сигурно тук е нощ. Е, „нощ” беше нещо относително, защото в Подземната страна нямаше слънце и луна, нито ден и нощ като в Горната земя. Грегор обаче предположи, че сигурно беше времето, когато повечето хора в града спят.
Арес се насочи към двореца и се приземи плавно във Високата зала — голямото помещение без таван, предназначено да осигури пристигането на много прилепи.
Застанал търпеливо, съвсем сам, там чакаше Викус. Старият човек изглеждаше точно както си го спомняше Грегор, с много късо подстригана сребриста коса и брада, с виолетови очи, обкръжени от мрежа от бръчки, които се забелязваха най-ясно, когато се усмихваше. Усмихваше се сега, докато Грегор слизаше от прилепа.
— Здрасти, Викус — каза Грегор.
— А, Грегор Горноземеца! Арес те е открил. Помислих си, че ще е най-добре да те потърси в прохода от пералното ти помещение, но той настоя да разузнае Водния път. Сигурно като клетвени съюзници вече мислите еднакво — каза Викус.
Арес и Грегор замълчаха. Тъй като всъщност не си говореха, изглеждаше глупаво да се преструват, че имат някаква специална телепатична връзка.
Викус хвърли поглед от единия към другия, а после продължи:
— Е… добре дошъл! Изглеждаш добре. А семейството ти?
— И те са добре, благодаря. Къде е Бутс? — попита Грегор. Викус му беше симпатичен, но цялата тази история с отвличането на Бутс от хлебарките и заплахата от пророчеството убиваха желанието му да си разменят любезности.
— А, пълзливците сигурно ще пристигнат с нея след малко. Марет заведе една група да ги посрещне и не можах да разубедя Лукса да не ги придружава. Досега, разбира се, Арес ти е обяснил затрудненото ни положение — предположи Викус.
