— Всъщност не — каза Грегор.
Викус погледна отново всеки от двамата, но нито Грегор, нито Арес се впуснаха в обяснения.
— Добре тогава. Първо, трябва двамата заедно да прегледаме Гибелното пророчество. Навярно си спомняш, че когато си тръгваше от Подземната страна, споменах накратко за него — каза Викус.
— Съвсем накратко — промърмори Грегор. Спомняше си единствено, че Викус побърза да го изпрати, без да му каже нищо.
— Хайде да отидем в стаята на Сандуич. Арес, ти също ще ни придружиш, ако обичаш — каза Викус и влезе в двореца.
Грегор го последва, а Арес пърхаше зад него.
Викус не поде отново разговора, докато не стигнаха пред масивна дървена врата. Извади от наметалото си ключ и го пъхна в ключалката. Вратата се отвори.
— Там вдясно е — каза той и направи знак на Грегор да влезе пред него.
Грегор измъкна факла от една поставка до вратата и влезе в стаята. Тя беше изцяло покрита с миниатюрни думи, издълбани в каменните стени през седемнайсети век от основателя на Регалия, Бартоломю Сандуич. Думите оформяха пророчества, видения на Сандуич, на които долноземците подчиняваха живота и смъртта си. Първия път, когато Грегор бе влязъл в стаята, стената срещу вратата беше осветена с малка маслена лампа. Там Сандуич беше издълбал Сивото пророчество. Сега тази част от стената бе в сянка. Лампата беше преместена на стената отдясно. Отгоре имаше нещо, което приличаше на стихотворение. Това сигурно беше Гибелното пророчество.
Грегор повдигна факлата, за да вижда по-ясно, и започна да чете.
АКО ПАДНЕ В БЕЗДНАТА ДОЛНИЯТ СВЯТ,
АКО ОНЗИ ОТ ГОРНИЯ СКОЧИ В ГЪСТИЯ МРАК,
И СМЪРТТА, АКО БЕШЕ ЖИВОТ,
И СМЪРТТА, АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТ ДА РОДИ ПАК…
НЕЩО ДНЕС СЕ НАДИГА ОТ ЧЕРНАТА, СТРАШНА
ТЪМА,
И В ГРОБ ЩЕ ПРЕВЪРНЕ ПОДЗЕМНАТА СТРАНА.
ЧУЙ ГО — ДРАСКА ДОЛУ ПАК,
ПЛЪХ С ЦВЯТ НА СТАР, ЗАБРАВЕН СНЯГ.
ЗЛО В ОДЕЖДА БЯЛА ЩО БЛЕСТИ,
ВОИНЪТ СВЕТЛИНАТА ТИ ДАЛИ ЩЕ УГАСИ?
КОЙ НА ВОИНА В СЪРЦЕТО СЛАБОСТ МОЖЕ ДА ВСЕЛИ?
И КАКВО ГРИЗАЧИ ЗЛОБНИ ТЪРСЯТ
В МРАЧНИ ДЪЛБИНИ?
САМО КРЕХКОТО МЪНИЧЕ, ДУМИ ЩО ЕДВА МЪЛВИ,
НО ДОДЕТО ТО Е ЖИВО, ПОДЗЕМНАТА СТРАНА КРЕПИ.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
НАВЕКИ ЩЕ УМРЕ ПОКОЯТ НА СВЕТА,
ГРИЗАЧИТЕ ЩЕ ИМАТ КЛЮЧА КЪМ ВЛАСТТА.
Грегор бе наясно със значението му не повече, отколкото беше разбирал Сивото пророчество. Но в ума му се въртяха думите, които го смразяваха до кости: Умре ли бебето… Умре ли бебето… Умре ли бебето… Бутс…
— Добре, искам да прегледаме целия текст. Още тук, още сега — каза Грегор.
Викус кимна:
— Да, мисля, че е разумно да обсъдим пророчеството дума по дума. Не е толкова загадъчно като първото, но има неща, които трябва да знаеш. Да започнем ли от началото? — Отиде до пророчеството и леко прокара пръсти по първите два реда. — Ти имаш свеж поглед, докато аз съм го чел хиляди пъти. Кажи ми, Грегор, какво мислиш за него?
Този път Грегор се вгледа по-внимателно…
АКО ПАДНЕ В БЕЗДНАТА ДОЛНИЯТ СВЯТ,
АКО ОНЗИ ОТ ГОРНИЯ СКОЧИ В ГЪСТИЯ МРАК,
И СМЪРТТА, АКО БЕШЕ ЖИВОТ,
И СМЪРТТА, АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТ ДА РОДИ ПАК…
…и осъзна, че наистина знаеше какво означаваха.
— Става дума за мен и Хенри. Аз съм „Онзи от горния свят” аз скочих. Хенри олицетворява Долния свят, той падна. Аз оживях, а той загина.
— Да, а крал Горджър и неговите плъхове също загинаха, и тяхната смърт помогна в Подземната страна да се роди още живот — каза Викус.
— Хей, как така не ми казахте за това преди? Тогава може би щях да знам какво се задава! — възкликна Грегор.
— Не, Грегор, ясно е само като погледнеш назад, след като вече се е случило. „Долният свят” можеше да се отнася не само за Хенри, а за всяко друго с ъздание от Подземната страна или за самата Подземна страна. „Онзи от Горния свят” можеше да е баща ти. Скокът ти можеше да не е буквален, а скок на мисълта или на духа. Падането на Хенри можеше да е намек за всякакъв вид физическа смърт, а също за падане от власт или морално падение. Всъщност това, че човек долноземец буквално ще падне към смъртта си, не беше популярно тълкуване. Хенри никога не би предположил, че ще умре по такъв начин — каза Викус.
— Защо не? — попита Грегор.
