Последва трескав сън. Беше потопен в изпускаща мехурчета флуоресцентно зелена вода, бореше се с виещи се пипала, а някакви отвратителни риби зинаха острите си хищни зъби в ръката му отново и отново. Цялото му семейство гледаше през борда на лодката, протягаше ръце към него, опитваше се да го издърпа на безопасно място. Изкрещя на Бутс да се връща, но тя не спираше да пее песничката за пръстите. Темп се появи във водата до него, като се поклащаше в спасителната жилетка. Изтръгваше краката си и му ги поднасяше. В някакъв момент, за щастие, Грегор потъна в нищото.
Когато дойде на себе си, усети, че е минало много време. Ръката му беше превързана и пулсираше от болка.
Нямаше сили да отвори очи, а когато ги отвори, помисли, че има видение.
Защото там, седнала на носа на лодката и навела усмихнато лице към него, беше Лукса.
— Изпускам те от поглед за един ден и гледай в какви неприятности се забъркваш — каза Лукса.
— Бас държа, че познавам още някой, който ще си има неприятности — отвърна пресипнало Грегор и се усмихна.
— Големи неприятности — чу да казва Марет зад гърба му. На Грегор не му беше нужно да обръща глава, за да види изражението на войника. Беше Ядосан.
— Не мога да се върна — заяви Лукса със задоволство. — Вече сме прекалено далече и с Аврора със сигурност ще загинем в океана.
— Да, добре прецени момента — отбеляза Марет.
— Знам — каза Лукса.
— Знам, че знаеш. Всички ще научат, че си знаела, стига да успееш да се прибереш жива, за да им разкажеш — отвърна Марет. Грегор никога не се беше замислял много за отношенията на Марет с Лукса. Тя беше негова кралица или щеше да бъде, когато навършеше шестнайсет, но имаше и друга страна, за която си даде сметка след деня на обучението. Марет ѝ беше треньор и не се страхуваше да ѝ се скара.
— О, Марет, докога ще ми се сърдиш? — каза Лукса. — Мина вече почти цял ден. Никой няма да обвини теб за моето неподчинение.
— Не е там работата, Лукса! — отвърна ядосано Марет. — Постъпката ти е крайно опасна и какво що стане, ако загинеш? Оставяш Регалия с Нериса като предводител, а тя е пълнолетна. Можеш ли да си представиш какво ще се случи тогава? С Регалия? С Нериса?
— Ще трябва да абдикира — обади се Хауард от другата лодка.
— Няма да направи такова нещо. Тя ще управлява, дори и да умра, а не Викус, и за нищо на света ти и проклетата ти сестра! — заяви Лукса.
Настъпи шокирано мълчание. После Хауард проговори:
— Това ли си мислиш? Че искам да бъда крал? Според мен ме бъркаш с друг братовчед.
Ау. Това беше поредният намек за Хенри. Този път обаче Грегор си помисли, че Лукса май си го беше заслужила.
— И недей да съдиш за мен по Стеловет. Тя е проклетница, признавам го. Но аз мога да я контролирам точно толкова, колкото ти можеше да контролираш Хенри! — процеди през зъби Хауард.
— Ако си мислиш, че ще повярвам, че си невинен, няма. Виждала съм те да тормозиш Нериса — заяви Лукса.
— Кога? Кога съм го направил? Та аз съм прекарал общо пет минути с нея! — възкликна Хауард.
— На празника. Когато насъска по нея онзи гущер — каза Лукса.
— Насъскал съм го? Не съм го насъсквал! Това беше рядък вид хамелеон и си помислих, че ще ѝ е забавно да го види! — възрази Хауард.
— Но Хенри каза, че те е видял…! — поде Лукса.
— Хенри каза? Хенри каза? Не мога да повярвам, че дори сега не се съмняваш в думите на Хенри, Лукса! Той ли ти каза, че искам да ти отмъкна короната? — Хауард раздразнено повиши глас. — Хенри бил казал!
— Шшт. Много шумен. Ти като Фо-Фо — чу Грегор гласа на Бутс.
— Казвам се Фотос Глоу-Глоу! — обади се оскърбен глас от съседната лодка.
— О, я млъквай, Фо-Фо — рече Туичтип и Грегор Трябваше да се престори, че кашля, за да прикрие смеха си.
Крачетата на Бутс изтопуркаха до главата на Грегор. Тя се надвеси, като го гледаше отгоре надолу.
— Ей, здасти!
— Здрасти и на теб — каза Грегор. — Какво става, Бутс?
— Аз мие п’ъсти. Пфу! Аз закусва. Два пъти — каза Бутс, като вдигна четири пръста. Клекна и притисна нос в челото му, така че очите им примигваха едни срещу други отгоре надолу. — Виждам те — каза тя.
— И аз те виждам — каза Грегор.
