Когато Грегор видя смукалцата на пипалата да се вкопчват в одеялото на Бутс, отново усети странното явление, възникнало с „кървавите топки”. Останалият свят се смали и сякаш не съществуваше нищо, освен той и пипалата. Около него, някъде, се чуваха гласове, звуци от глухо тупване и сияещо зелена вода, която мечовете и пипалата разбиваха на пухкава пяна. Но всичко, за което наистина си даваше сметка, бяха нападателите. Мечът му започ на да се движи — не преднамерено, а с някаква инстинктивна точност и сила, изцяло извън неговия контрол. Сечеше пипало след пипало и…
— Горноземецо! — Едва сега гласът на Марет стигна до него. — Горноземецо, достатъчно! — Не спря.
— Ге-го, няма удря! Няма удря! — разплака се Букс.
Светът се завъртя и отново дойде на мястото си Грегор стоеше в средата на лодката. Отсечени пипала се търкаляха на пода около него. Дишаше учестено и тежко.
Марет го сграбчи за раменете и рязко го разтърси:
— Отиват си. Всичко свърши.
Ръката на Грегор, онази, която сепията бе уловила, не тази, която държеше меча, пулсираше и смукалцата бяха оставили четири яркочервени петна. Беше мокър до кости от пот, морска вода и слуз от сепията.
— Ге-го, няма удря! Ходим вкъщи! Бутс ходи вкъщи! — разнесе се иззад гърба му.
Той се обърна, изтръгна се от хватката на Марет и я видя да седи, все още наполовина омотана в одеялото си, хлипаща, но невредима. И тя беше опръскана със слуз от сепията. Темп седеше до нея. Липсваха му два крака.
Грегор захвърли меча, протегна ръце към Бутс и я прегърна здраво.
— Хей, добре си. Добре си, мъничката ми. Не плачи.
— Ге-го, Бутс, ходим вкъщи. При мама — изхълца Тя. — Ма-ма! Ма-ма!
Това беше нейният вопъл на крайно отчаяние. Когато беше разстроена и никой от останалите не можеше да оправи нещата:
— Мамаа!
Грегор се отпусна на една седалка и залюля Бутс. Напред-назад, като я потупваше по гърба и се опитваше да я успокои с думи. Колко беше видяла? И какво го беше видяла да прави?
Докато той я държеше на скута си, Хауард донесе кофа вода и я почисти. Някак успя да я разсее с една глупава песничка за това как се мият крака.
ДВЕ МАЛКИ РЕДИЧКИ,
С ПО ПЕТ ПРЪСТЧЕТА МЪНИЧКИ,
ДАВАТ НА БУТС ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА БЪРЧИ НОСЛЕ.
После Хауард вдигаше крачето на Бутс към носа си, подушваше пръстите ѝ и възкликваше: „Пфу!" сякаш почти щеше да припадне от миризмата.
СБЪРЧИ СИ НОСЛЕТО,
НА ОСМОТО ПРЪСТЧЕ, НА ДЕВЕТО, ДЕСЕТО,
А ПОСЛЕ ИЗМИЙ ГИ, ТА ВСЯКО ДА БЛЕСНЕ В МИГ.
Бутс започна да се смее между хлипанията, особено всеки път щом Хауард възкликнеше: „Пфу!”, и след малко започна да повтаря след него. Грегор беше прекарал много време, забавлявайки малките си сестри и песничката му хареса.
— Това ти ли го измисли? — попита той Хауард.
— Да. За Чим. Винаги е трудно да я накараме да се изкъпе — каза Хауард, избягвайки погледа му. На Грегор му мина през ума, че не се беше държал особено учтиво с Хауард. Прибързано беше сметнал, че е същият като Стеловет и другите братовчеди, но на Хауард не му беше харесало това, което cecтра му бе казала на Лукса за Хенри. И не се беше перчил, че баща им управлява Извора.
Облякоха Бутс в чисти дрехи и ѝ дадоха бисквита. Тя изприпка да каже стихчето на Темп, на когото му липсваха не само пръсти, а цели крака.
— Темп, имаш ли нужда от превръзки или някакво лекарство? — попита Грегор.
— Не. Още крака ще ми пораснат, още крака — Каза Темп. Не изглеждаше особено разстроен от загубата.
Фотос Глоу-Глоу и Зап бяха невредими и много доволни от изобилните парчета сепия, с които беше осеяна лодката. Явно сепията беше истински деликатес за светулките и те нямаха време да се карат, когато се впуснаха в разгорещена надпревара, за да видят кой може да изяде повече.
Андромеда и Туичтип имаха две следи от пипалата, но тези на Грегор бяха най-тежки, тъй като сепията го беше държала най-дълго, а той нямаше козина, която да предпази кожата му. Когато всички почистиха слузта от телата си, видяха, че от отеклите червени кръгове започва да се процежда гной. Целият гореше и трепереше.
— Мисля, че май ме е отровило, или нещо подобно — каза Грегор и изведнъж коленете му се подгънаха и той се свлече в лодката. Всичко около него плуваше. Някой притисна нещо към устните му и му нареди да преглътне. Той успя да преглътне и загуби съзнание.
