— Е, това не може да се научи — каза Рипред, като измъкна опашката си от хватката на Грегор.
Рипред се отправи към двореца със Соловет през някакъв таен проход, за да не предизвика паника в града.
Арес отлетя с Грегор обратно до двореца. Стражите във Високата зала го поздравиха, а след миг колебание поздравиха и Арес. Може би Аврора беше права. Може би положението на Арес щеше да се подобри сега, когато беше обвързан в клетвен съюз с някой, който можеше да разсече всичките кървави топки.
В банята той дълго търка фалшивата кръв, но въпреки това по кожата му останаха петна. Накрая се отказа с надежда, че петната ще се изличат, преди да се върне на училище — след като белият плъх загинеше или каквото там се случеше.
Отиде да прибере Бутс от детската стая и се за радва да види Дулсет, изключително милата бавачка, която се беше грижила за сестричката му при първото им слизане в Подземната страна.
— Как е тя?
— О, Бутс прекара чудесен ден. Мисля обаче, че Темп се поизмори — каза Дулсет и кимна към ъгъла.
За пръв път Грегор забеляза гигантската хлебарка. Група дечица го издокарваха в маскарадни дрехи. Всеки крак на насекомото беше с различна обувка. Главата му се подаваше от дълга пурпурна рокля, която се беше набрала около врата му. Розови панделки кичеха клюмналите му антенки. Бутс нахлупи на главата му една мъхеста шапка и всички деца за подскачаха нагоре-надолу, пискайки от възторг.
— Темп има шапка! Темп има шапка! — грейна Бутс в усмивка към Грегор, когато той дойде да я йземе.
— Оооох — изохка печално Темп. — Оооох.
— Има и още как — каза Грегор. — И изглежда много хубаво. Но сега е време за вечеря, Бутс. — Коленичи и прошепна на Темп: — Не бери грижа, приятелче. Ще те измъкна оттук. — Като се мъчеше да не се засмее, той започна да освобождава нещастното насекомо от дрехите. Често беше ставал обект на Карнавалните игри на Бутс и му съчувстваше. Това вероятно продължаваше от часове.
За нещастие вечерята се оказа нещо като "среща на ветераните" за участниците в мисията, предречена от Сивото пророчество — онези, оцелели след нея, във всеки случай. От осмината, които бяха доживели да разказват историята, отсъстваше само бащата на Грегор. Грегор, Бутс, Лукса, Аврора, Арес, Темп и Рипред до един бяха там, със Соловет и Викус начело на масата. Може би Викус си беше мислил, че това ще им даде известна утеха, но ако спомените, които то пробуди за мъртвите — двата паяка Гокс и Трефлекс, хлебарката Тик и братовчеда на Лукса Хенри — бяха болезнени за Грегор, те сигурно бяха безкрайно мъчителни за някои от другите оцелели.
Не помогна и фактът, че Бутс едва сега забеляза отсъствието на Тик. Бутс спеше, с висока температура, когато Тик беше дала живота си, за да я спаси. Когато се прибраха вкъщи, Бутс разказваше за Тик, сякаш тя беше жива и здрава. Грегор не я разубеди, защото не знаеше как да обясни на едно двегодишно дете, че приятелката му е мъртва, а и тогава нямаше никакво намерение да се връща тук. Сега гласчето ѝ, което не спираше да повтаря: „Къде Тик? Къде Тик?” му причиняваше дълбока болка.
След няколко минути повтаряне: „Къде Тик?" почти всички спряха да ядат. Без дори да се извини, Арес просто стана и излетя от стаята, а Темп се скри под масата и оттам се разнасяше странно щракане, за което Грегор предположи, че може би е нещо като плач при хлебарките.
Дори Рипред изглеждаше учуден, когато видя присъстващите.
— Ах, Викус, ти наистина ли си помисли, че ще си разправяме истории за войната?
— Помислих си, че може да ни подейства добре — каза Викус — Да помогне на някои да приемат за губите си.
При тези думи Лукса скочи на крака, като събори стола си на пода. Двете с Аврора изчезнаха след секунди.
— Да, действа ни много добре — отбеляза Рипред.
— А, хубаво, сипете ми още. — Плъхът обви лапа около голяма купа, пълна със скариди в сметаном сос и я дръпна пред себе си. Натика муцуната си в купата и погълна всичко на един дъх. Това поне отклони вниманието на Бутс, която беше толкова запленена от начина му на хранене, че и тя натопи лице в чинията си, за да му подражава.
