— Пързаляхме се с шейна в Сентрал Парк — каза фегор.
Тогава се обади Арес:
— Плъховете преследваха Горноземеца в тунелите. Беше принуден да скочи във Водния път, за да се Измъкне от тях.
— Тогава пълзливците са спасили Бутс точно навреме. Днес тя е била мишена на плъховете, Грегор — каза Викус.
— Защо просто не убият мен? — попита Грегор вцепенено.
— С радост биха го направили. Но те видяха как скачаш и оцеляваш, така че тази цел им се струва по-трудна — отговори Викус. — А в момента по-голямата им грижа е пророчеството. Възнамеряват да те унищожат именно като убият Бутс.
— Все още мисля, че в Горната земя ще бъдем в по-голяма безопасност. Просто няма да ходим в Сентрал Парк. Ще държим Бутс вътре… — Но Грегор не беше наистина сигурен дали ще е по-безопасно.
— Веднага ще ви изпратя обратно, ако това е желанието ти. Но те ще я открият, Грегор, след като твърдо са го решили. За тях това е надпревара. Трябва да убият Бутс, преди да бъде убит белият плъх. Само един може да оцелее. Ако щеш вярвай, но я доведохме в Подземната страна, за да я предпазим — каза Викус.
— И за да предпазите себе си — каза Грегор безцеремонно.
— Да. И за да предпазим себе си — каза Викус. — Но тъй като нашите съдби са преплетени, ни се струваше едно и също. И тъй, какво ще бъде? Да те отведем ли у дома или ще ни помогнеш?
Грегор си помисли за стържещите звуци, които понякога чуваше зад стените на апартамента им. Те изнервяха майка му, макар баща му да казваше, че сигурно са само мишки. Ами ако бяха плъхове? И ако бяха само на няколко сантиметра мазилка разстояние, дебнейки Бутс? Дебнеха, чакаха и докладваха на гигантските плъхове долу.
До вратата се чу звук от бързо тичане. Грегор хвърли поглед и видя Бутс да влиза през вратата, седнала на гърба на грамадна хлебарка с огъната антенка.
— Ге-го! — Тя се разкикоти. — Аз язди! Темп води Бутс язди!
Тя беше толкова щастлива… и мъничка… и безпомощна… не можеше да я държи под око по двайсет и четири часа в денонощието… трябваше да ходи на училище… нямаше кой друг да я предпази… дори той се беше оказал безполезен днес… ако се случеше пак, плъховете щяха да я убият за миг. Дори за по-малко.
— Оставаме — каза Грегор. — Оставаме, докато това нещо приключи.
— Въ’ви п’и Ге-го! — нареди Бутс на Темп, като потропваше с пети по черупката му и той покорно я отнесе до Грегор. Тя слезе, изтича и прегърна крака на Грегор.
— Хей, Бутс — каза той, като разроши къдриците ѝ. — Къде беше?
— Аз ходи язди! Бълзо язди! — заяви тя.
— Помниш ли Викус? — попита Грегор, като посочи към него.
— Зд’асти! Ей, зд’асти! — възкликна щастливо Бутс.
— Добре дошла, Бутс — каза Викус. — Липсваше ни.
— Зд’асти, пи’еп! — каза Бутс, като помаха на Арес, макар че Грегор нарочно не му обръщаше внимание.
— Хей, Темп — обърна се Грегор към хлебарката. — Мислиш ли, че следващия път можеш да ми кажеш, преди да избягаш с Бутс? Изкара ми ума.
— Мрази ни, Горноземец, мрази ни? — попита Темп.
О, супер, сега пък беше наранил чувствата на хлебарката. Бяха толкова тънкокожи. Добре де, тънкочерупчести.
— Не, не те мразя, хайде сега. Просто се уплаших, когато взехте Бутс. Не знаех къде е — каза Грегор.
— С нас, беше тя, с нас — каза Темп, сега вече объркан.
— Да, знам това. Вече. Но в парка не го знаех — каза Грегор. — Разтревожих се.
— Мрази ни, Горноземеца, мрази ни? — повтори Темп.
— Не! Само трябва да ме предупреждавате, ако мислите да я водите някъде — каза Грегор. Антените на Темп забележимо клюмнаха. Така нямаше да стигнат доникъде. Грегор смени тона: — Но, Темп? Много благодаря, че измъкнахте Бутс от лапите на плъховете. Страхотна работа свършихте.
Темп се посъвзе.
— Плъх лош — заяви той убедено.
— Да — съгласи се Грегор. — Плъх много лош.
В този момент на прага се появи Лукса. Сребристо-русата ѝ коса беше пораснала малко, тя беше малко по-висока, но лилавите кръгове под виолетовите ѝ очи бяха това, което привлече вниманието на Грегор. Той не беше единственият, който си беше имал неприятности напоследък.
— Добре дошъл, Горноземецо Грегор — каза Лукса и се приближи до него, но без да го докосва.
