Няколко дни по-рано Борис триумфално се завърна в Плиска. Князът гордо яздеше бойния си кон, начело на войските си. По улиците се стичаха хора, приветстващи с радостни възгласи завръщането на владетеля . Борис махаше на насъбралото се множество, а войните зад него хвърляха дребни монети за радост на тълпата.
Застанал на крепостната стена на Вътрешния град, Климент наблюдаваше бързо вървящата процесия и блестящия в центъра ѝ владетел. С помощта на Руф, който пристигна няколко дни по-рано, писарят най-накрая разпита Ава. Момичето не разказа нищо, което той вече да не знае. След нападението до Филипополис, когато била отвлечена, Луп и готите му се върнали по родните си места. Разбойникът, който бил на почит в племето си, отгледал момичето като свое дете, но Ава винаги помнела какво е причинил на нея и семейството ѝ. Сред готите момичето се научило добре да се бие. А когато започнали размириците, използвала случая, за да отмъсти на похитителя си.
Ава дори и не подозираше каква е била ролята на Евдокия в убийството на майка ѝ и собственото ѝ похищение. Момичето понесе добре новината за истината около смъртта на родителите си и бързо започна да се приспособява към живота в града.
Имаше и добър учител – Корсис не се отделяше и за миг от нея.
– Враговете ви са унищожени – продължи Климент. – Плиска е прочистена. Тангристите са разгромени, византийците усмирени, строежът на базиликата ви върви по план – писарят замълча за миг. – Не знам за вас, господарю, но аз не се чувствам победител. Сблъсъкът с Дориян и Евдокия опустоши душата ми. Докога ще продължи това? Преди беше Бранко, след това собственият ви брат Докс, после лудият Шун и Иратаис. Всеки от тях отнесе нещо от мен със себе си. Вече не съм онзи безгрижен мъж, който обикаляше коридорите на Магнаурската школа или на двореца в Плиска. Искам да се оттегля! Събрал съм малко пари, ще си купя имот близо до града и ще стана земеделец! Ще отглеждам ечемик и пшеница...
– Трябва да се ожениш! – неочаквано каза Борис, разсмя се и разпери ръце, сякаш се готвеше да прегърне писаря. – Ечемик и пшеница. Как ли пък не! Трябва да имаш деца. Да намериш някой, който отново да върне радостта в живота ти. Не се шегувам – князът стисна златните дръжки на трона си. – И много добре знам как се чувстваш. Но трябва да продължиш. Трябва да си до мен, защото имам нужда от теб.
– Но вие имате Еспор, Самуил и още много други като тях. За какво съм ви аз?
– Нима мислиш, че моята душа не е изпълнена с тъга и печал? – тихо каза Борис. – Нима мислиш, че заспивам лесно нощем? Че всички тези, които се наложи да погубя, не ме чакат всяка вечер пред спалнята ми? – князът се приближи до писаря и хвана рамото му. – Но когато изпадна в истинско отчаяние, когато демоните ми ме сграбчат в ноктите си, мисля за всички тези, които сега живеят по-леко. Мисля за страната, в която повече няма да има разделени и която ще стане по-силна от всякога! Помни ми думата! – Борис пусна Климент и бавно започна да обикаля около медния лъв зад трона си, галейки го с ръка. – Тепърва идват най-добрите ни години! И цената за това си заслужава! Но за да мога да продължа напред, за да мога да правя това, което трябва да направя, имам нужда от теб! Имам нужда да знам, че до мен стои човек, който никога няма да ме подведе. И който ще разкрива злите помисли на враговете ми, за да мога да им въздам правосъдие. Еспор и тези като него днес са с мен, но утре ще подкрепят друг, ако решат че си заслужава. Докато ти ще си винаги до мен. Така е писано! Имам нужда от теб! – снижи гласа си князът. – Не ме изоставяй!
Климент въздъхна и кимна с глава. Какво можеше да направи?!
Щастлив, Борис плесна с ръце и нареди да бъде донесена кана с вино и да бъде викнат някой от писарите на крепостта.
– Ще празнуваме! – провикна се той. – Ще празнуваме победата над враговете ни, вярната ти служба и това, че продължаваме напред рамо до рамо. Ще празнуваме още и това: От този миг те обявявам за боил и член на Великия съвет! Провъзгласявам те за княжески бурев[23] на тайния ми съд и се надявам да ни пазиш във война и мир! Като награда за добре свършената работа ти дарявам къщата на зеритаркана Чака в Плиска и имението на боритаркана Курт до Филипополис. Като искаш да сееш ечемик и овес, сей! Освен това ти давам три коня, четири кожуха, един от мечовете си със златна дръжка, както и това – Борис свали един от пръстените си и го подаде на Климент, който го целуна преди да го сложи на ръката си. – Записа ли всичко?! – попита князът скърцащия с перото писар, който бързо закима с глава. – Отдавна трябваше да го направя! – каза князът, вдигна бокала си, пълен с искрящо вино. – Още когато спаси сина ми Расате от сърбите, а мен от Шун и Иратаис! Да пием за това! И за бъдещето ни!
