– И защо с мен да е свършено?
– Защото в нея сте разпознали отвлечената преди дванайсет години дъщеря на Гостун – Ава. А в отрязаната глава, човекът, виновен за престъплението, извършено до Филипополис – готът Луп, който лично сте наели да убие жената на боритаркана!
– Това не е вярно! – Евдокия се сви в стола си.
– Вярно е! Преди дванайсет години сте организирали нападението над Гостун и жена му пред стените на Филипополис. Искали сте боритаркана за себе си и сте премахнали тези, които ви пречат. За целта сте наели Луп. Платили сте му с част от парите, откраднати от хазната в града. Което сте направили заедно с тогавашния си любовник, а сега управител на Филипополис Курт!
– Това не е вярно! – повтори Евдокия и стисна облегалките. Кокалчетата на ръцете ѝ побеляха от напрежението. – Това са лъжи и измислици!
– Не мисля – поклати глава писарят. – Първо, това сочи логиката. Както вече казах – кой има изгода? След смъртта на първата жена на боритаркана Косара и изчезването на дъщерята на Гостун, вие сте тази, която се намъква в леглото му и по-късно заема мястото на жена му.
– Това не доказва нищо!
– Така е, не доказва. Но аз бях във Филипополис. И отрих там някой доста интересни неща. Намерих хората, които са наели Луп. Както и бившия телохранител на Гостун. За нещастие някой много се уплаши от това и се постара да ги избие всичките, за да няма свидетели на станалото преди дванайсет години. С което показа, че съм на прав път. От майката на първата жена на Гостун научих, че вие и Курт сте били любовници, дори се е очаквало да се ожените. Нещо, което пропуснахте да ми споменете. След което установих, че самият боритаркан е замесен в обира на ханската хазна. И се постара да прекъсне всички връзки към това събитие. Но направи грешка. Грешка, която за жалост, осъзнах по късно. Мислех, че Курт е просто подкупен, че се е оставил първенците на града да го разиграват, но това съвсем не е така. Подобно на вас той е хитър, умен и се прикрива изключително добре. След като се появихме и започнахме да ровим в миналото, той се уплаши. И се постара да прекъсне всички нишки, които биха могли да ме насочат в правилната посока. Помощникът му Маламир уби стария телохранител на Гостун Теодорит. И ковача Блех. Още повече, че Теодорит внезапно си е припомнил нещо, свързано с обира на хазната. "Quis custodiet ipsos custodes?" – "Кой ще пази пазачите?". Тази бележка намери помощникът ми в джоба му, малко след като Маламир го беше пронизал с ножа си. Не се и съмнявам, че двамата с Курт са участвали заедно в обира. Но както казах, боритарканът допусна грешка. Уби Маламир. В собствената си спалня. След това ни забаламоса с историята как помощникът му го нападнал и аз повярвах на лъжите му. Но се е случило друго. Бях пратил Корсис по следите на Маламир и той го бе проследил до резиденцията на боритаркана. Чигатът е отишъл при Курт и му е разказал, че едва се измъкнал от клопката ми. В този момент в резиденцията е пристигнал помощникът ми. Започнал е да се кара и се е сбил със стражите, които не искали да го пуснат да влезе. Курт е чул виковете и е осъзнал, че Маламир е бил проследен. Как е щял да обясни, че личният му помощник, който съвсем скоро преди това бе хвалил пред мен, е замесен в убийствата? Затова Курт пронизва с меча си Маламир и се преструва, че е бил нападнат. Имах глупостта да му повярвам. Това, което осъзнах по-късно, бе, че времето не съвпада. Ако Маламир е нападнал Курт в покоите му, той щеше да се появи много по-рано. Но боритарканът е започнал да вика по-късно. Какво е правил през това време? Слушал е разказа на Маламир какво е станало. След което е разбрал, че няма друг изход, освен да го убие, за да не бъде разобличен.
– И какво общо имам аз с това? – попита Евдокия. – Курт може и да е ограбил хазната, може да е убил Маламир и да сме били любовници, но не съм знаела какви престъпления е извършил?
– Така е – съгласи се писарят. – Но преди да умре, ковачът Блех, ми каза, че след нападението над Гостун и семейството му са му платили толкова добре, че повече не му се е налагало да работи. Като символ на щастливото си забогатяване носеше една от получените монети като талисман. Сам я видях на врата му – жълтица с образа на Константин Велики от едната страна и седящата на трон Богиня и императора от другата. Това са златни римски солиди. Същите, каквито е имало в ограбената хазна във Филипополис преди години. С тях е трябвало да бъде платено на наемниците, които Борис събирал. Странно как са се оказали в посредник на наемни убийци. Това не е било случайно. Двамата с любовника ви Курт сте ограбили хазната на Гостун. Това обяснява и факта как парите просто са се изпарили. За Курт е било детска играчка да обере сандъците, които самият той е пазел, без да остави следи. След което сте си поделили парите, а вие сте ползвали вашата част, за да наемете Луп.
