Подскачащият бе категоричен, че най-добри в това отношение са войниците от крепостта в Плиска.
– Досега сме ги наемали два пъти и двата никой не посмя да ни закачи. Същото чувам и от другите. Ако искаш спокойствие – наеми си войници. Лошото е, че половината от парите, които изкарваме, отиват за тях. А от как се появи това страшилище Батой, услугите им скочиха двойно. Затова решихме този път да рискуваме и потеглихме сами. Струваше ни се разумно, но вече не съм толкова сигурен – обясни актьорът и се огледа предпазливо. – Не знам от къде се появи този разбойник, но да сега не е имало такъв като него. Хитър, умен и безжалостен. Обявил се е за господар на горите и планините и казва, че всички, които минават през тях, трябва да му плащат данък! Няма страх от нищо! Чувал съм да казват, че сам можел да срази цял отряд войници. – Актьорът се наведе над коня си към Климент и зашепна. – За Батой се носят всякакви слухове. Че не е човек, а демон с кърваво лице, че може да бъде на няколко места едновременно, че силата му е нечовешка. Не го е страх нито от стария, нито от новия Бог. Само преди няколко седмици нападна група монаси, които бяха тръгнали от новосформираната общност в Света Гора, да поднесат почитанията си. Първо минали през Константинопол, някои решили да продължат до Плиска. Носели икона на свети Георги, дето убива змея. Разправят, че можела да лекува, на празника на светеца около нея се чувало как чаткат копитата на препускащ кон. Ако сложиш ръцете си върху нея се чувствало как вибрира, а най-праведните можели да чуят и предсмъртното дихание на чудовището и радостния възглас на светеца – актьорът бързо се прекръсти – Не била нищо особено – малко парче дърво в изрисувана червена рамка, дори била строшена в долния десен ъгъл. Както и да е. Батой издебнал монасите, избил ги до един и откраднал иконата. Ето какъв е този човек! – Подскачащият се изправи на седлото си и притеснено се загледа в пътя пред тях.
В ранния следобед започнаха да се изкачват по платото и накрая навлязоха в рядка букова гора, която бързо се сгъсти. Писарят изпрати Корсис напред да разузнае пътя, а той продължи да язди с водача на артистите. Зад тях се клатушкаше Дребосъка Козма, който вече бе толкова пиян, че едва се крепеше на седлото, следван от жена си и останалите от трупата. Отзад, скърцайки с тежките си дървени колела, бавно се влачеха каруците, натоварени с реквизит.
Бяха яздили малко повече от десетина минути, когато неочаквано се чу тропот на копита. Писарят вдигна стреснато ръка, и извади меча си и дръпна поводите на коня си. Тримата войници от отряда му го заобиколиха с насочени напред копия, оглеждайки се. Песните секнаха, мъжете стиснаха оръжията си, за които не се знаеше дали са истински или бутафорни.
В следващия миг, срещу тях се зададе Корсис.
– Напред на пътя има повалено дърво – задъхано каза той – Лежи на земята точно на следващия завой, така че е трудно да бъде заобиколено. Не е паднало само. Отрязано е и при това скоро. Сигурен съм, че е капан!
– Какво ще правим сега? – в очите на Петър нямаше страх, макар по челото му да избиха капки пот – Ако трябва да се бием, ще се бием!
– Да се надяваме, че няма да се стигне до там. Може би е най-добре да се върнем назад и да потърсим друг път – предложи писарят.
– Съмнявам се, че от това би имало смисъл – поклати глава Корсис – Разбойниците вече са ни отрязали всяка възможност за бягство. Чухте ли това – младежът вдигна пръст към короните на дърветата, от където се понесе накъсано грачене. – Прилича на гарван, но не е. Няма да можем да се измъкнем!
– Добре! – писарят почувства как дланите му се изпотяват. Пратеник на княза или не, предпочиташе да е зад дебелите стени на Плиска, отколкото в пустатата гора, заобиколен от разбойници – Съберете се в плътна група! Слезте от конете и застанете от вътрешната страна на конете и каруците! Намерете нещо, с което да се прикриете, ако се наложи! Извадете оръжията си и бъдете готови! – Климент се надигна на стремената, за да огледа групата. – Ще вървим бавно и ще видим какво ни чака зад завоя.
