- Възстанових се. Повече или по-малко. - Лола погледна към корема си, където беше намушкана преди седем месеца в същата тази зала, в която стояха сега.
- Сигурно ти е било трудно да се върнеш на работа.
- Наистина ми беше странно. За известно време. - Лола сви рамене, твърде небрежно. - Но си обичам работата, така че… - Тя се поколеба, погледна към кабинетите и снижи глас. - Честно казано, вече не я обичам толкова.
- Ротшилд? - попита Нина.
Лола кимна.
- Вие бяхте много по-добър шеф. Сега важното е кой ще ѝ се подмаже най-много. И парите.
- Точно затова съм тук. Роджър Хогарт не може да дойде, затова ме помоли да го заместя. Еди също непрекъснато ми го натяква.
- Ясно. - Лола се обърна към компютъра си. - Професор Ротшилд провежда видеоконференция с доктор Бъркли, но разговорите им обикновено продължават не повече от петнайсетина минути. Срещата ѝ с професор Хогарт беше насрочена за след това, така че ще щом излезе ще попитам дали ще ви приеме.
- И дали изобщо ще ме поздрави - отвърна Нина. При мисълта за Ротшилд сдържаният ѝ гняв отново се разбушува. Тя се опита да го потисне. Шансовете да промени нещо клоняха към нула, но беше решена да изкаже мнението си, а за това умът ѝ трябваше да бъде ясен и съсредоточен.
- Ще направя всичко, което зависи от мен, за да я убедя. - Лола погледна към табличката до монитора. - О, това ми напомня, че има съобщение за вас.
- За мен?
- Да, от една от стажантките… - Тя порови из малката купчина хартийки. - Ето - Мейси Шариф. Обади се вчера, искаше номера ви. Не ѝ го дадох, разбира се, но ѝ обещах, че ще ви уведомя за обаждането ѝ. Опитах се да се свържа с вас на домашния ви телефон, но се оказа, че е закрит.
- Преместихме се в друг апартамент - отвърна сухо Нина, докато Лола ѝ подаваше листчето. - Какво искаше тя?
- Не ми каза. Всъщност всичко ми се струва много странно - доста хора искаха да говорят с нея. Тя беше на разкопките на доктор Бъркли, но внезапно си тръгна. Никой не ми обясни защо, но според мен си има проблеми с египетската полиция. Трудно ми е да си го представя - изглежда толкова симпатична, но знае ли човек?
- Предполагам, че откакто съм си тръгнала, АСН наема хора от кол и въже - мрачно се пошегува Нина. Тя погледна бележката с любопитство - краткото съобщение беше написано със закръгления почерк на Лола, а след него беше добавен телефонен номер. Нина сгъна листчето и го прибра.
- Къде живеете сега? - попита Лола.
Лицето на Нина се сгърчи.
- В Блисвил. Единственото място, което можем да си позволим, и което все пак е в рамките на града и не представлява бойно поле.
- О! - възкликна съчувствено Лола. - Ами там е… удобно, заради магистралата.
- Да. И гробището.
Двете се усмихнаха, след което Лола попита колебливо:
- Доктор Уайлд?
- Наричай ме Нина, моля те. Какво има?
- Не искам да прозвучи нахално, но ми се струва, че животът ви не е особено весел напоследък.
- Защо си мислиш така? - Двете отново се усмихнаха.
- Работата е там - каза Лола, - че за утре си взех почивен ден, с един приятел планирахме да посетим една нова изложба, а после да отидем на вечеря. Само че му изникна внезапен ангажимент, така че… питам се дали няма да поискате да дойдете с мен?
Нина понечи да откаже поканата, но се сети, че я очаква единствено поредната вечер в компанията на Дейвид Карузо.
- Къде се намира галерията? - попита тя.
- В Сохо. А ресторантът е в Малката Италия. Хубаво местенце, един приятел на братовчед ми го държи.
- Не знаех, че се интересуваш от изкуство.
Лола се изчерви леко.
- От скулптури. Това ми е нещо като хоби: правя малки птички, цветчета и други неща от метал и жици. Не съм много добра, но реших, че в галерията мога да открия някои идеи.
Нина обмисли предложението и реши: какво толкова, по дяволите. Това щеше да я поразсее за няколко часа.
- Добре, защо не?
- Страхотно! Сега ще ви запиша адреса.
Тя потърси тефтерчето си, но Нина ѝ подаде листчето, на което беше записано съобщението на Мейси.
- Напиши го тук. Спаси едно дърво.
- Благодаря. В три часа?
- В два, ако си съгласна. Колкото по-малко време стоя в апартамента, толкова по-добре!
