Грегор Горноземеца - страница 25

— О, добре, разбира се — каза Грегор, обзет от отчаяно желание да се измъкне навън. — Е, как си, Нериса? — попита той, а после се присви от смущение. Как си мислеше, че ще се чувства тя?

— Напоследък не съм добре — каза Нериса уморено. Но в думите ѝ нямаше самосъжаление и кой знае защо те прозвучаха още по-тъжно

— Виж, съжалявам за брат ти, за Хенри — каза Грегор.

— Може би е по-добре, че е мъртъв — каза Нериса.

— Наистина ли? — възкликна Грегор, шокиран от прямотата ѝ.

— Като си помислиш за другите възможности каза Нериса. — Ако беше успял да се съюзи с гризачите, всички щяхме да сме мъртви. Ти, сестра ти, баща ти. Целият ми народ. Също и Хенри. Но, разбира се, той много ми липсва.

Нериса може и да беше напълно съсипана, но не се страхуваше да погледне истината в очите.

— Знаеш ли защо го направи? — осмели се да попита Грегор.

— Страхуваше се. Знам го. И мисля, че по някакъв начин е смятал, че съюзяването с плъховете ще му донесе сигурността, за която копнееше — каза Нериса.

— Сгрешил е — каза Грегор.

— Дали? — попита Нериса и се усмихна. Което беше още по-стряскащо.

— Така мислех. Ти не каза ли току-що… че ако беше постигнал каквото си е наумил, всички щяхме да сме мъртви? — попита Грегор. Може би тя все пак наистина беше донякъде луда.

— О, да. Методите му несъмнено бяха погрешни. Нериса изгуби интерес към разговора и се приближи бавно към Гибелното пророчество. Вдигна ръка и бавно опипа буквите с тънките си пръсти, сякаш четеше Брайлова азбука. — А ти, воине? Готов ли си да се изправиш срещу Гибелния?

Гибелния. Рипред беше казал нещо за Гибелния.

— Имаш предвид… пророчеството? — попита Грегop, объркан.

— Викус не ти ли каза? Наричаме белия плъх „Гибелния” — каза Нериса. — Знаеш ли какво означава това?

— Не точно — призна Грегор.

— Означава „мор” — каза Нериса.

E, голяма помощ, няма що. Мор.

— Още не ми е ясно — каза Грегор.

— Бедствие, нещастие. — Нериса търсеше по лицето му признаци, че е разбрал. — Нещо много лошо — каза тя накрая.

— О, разбрах те — каза Грегор. — Ами, да, плъхът. Викус казва, че аз съм заплаха за него, или нещо такова. От мен се очаква да ви помогна да го убиете. Нериса изглеждаше смутена.

— Да ни помогнеш? О, не, Грегор, ти трябва да угасиш светлината му. Виж, написано е тук. — Пръстите ѝ бързо преминаха по един ред на стената.

Когато снощи Викус разтълкува пророчеството, Грегор не можеше да мисли за друго, освен че плъховете искат да убият Бутс и не се беше съсредоточил особено много върху този ред. А и Викус не се беше впуснал в обяснения. За долноземците думата „светлина” беше равнозначна на думата „живот” следователно, когато кажеха „да угасиш светлината на нещо“, имаха предвид да го убиеш. Мисията беше да убият Гибелния. Грегор знаеше това. Но беше предположил, че долноземците ще изпратят на него много войници. Обучени войници.

Думите отекваха в ума му:

Грегор започна да изпитва много лошо предчувствие:

— О, човече! — възкликна. — Искаш да кажеш, че има някакъв грамаден бял плъх… и вие очаквате aз да… сам… искаш да кажеш, че от мен се очаква да…

— Да го убиеш, Грегор — каза Нериса. — Гибелния трябва да загине единствено от твоята ръка.

Може би човек няма нужда да спи. Може би сънят е нещо, към което хората привикват и си мислят, че им е нужен, но всъщност могат да живеят без него. Грегор се надяваше да е така, защото въпреки че беше напълно изтощен, току-що беше прекарал нощта, без да мигне.

Най-вече се опитваше да си представи големия бял плъх, който се очакваше да убие сам. Плъх, много по-едър и вероятно по-силен от Рипред. Затова Грегор предполагаше, че Гибелния беше поне два пъти по-висок от него и вероятно тежеше, о, сигурно девет-десет пъти повече. Много важно, че Грегор можеше да уцели цял куп „кървави топки”. Това същество щеше да го смачка като муха.

Разбира се, Викус не се беше впуснал в никакви подробности по въпроса. По същия начин не бе отделил много време да коментира факта, че четирима от дванайсетте участници в мисията ще бъдат мъртви, когато сивото пророчество се сбъдне. Умееше да заобикаля проблемите, с които смяташе, че Грегор не би могъл да се справи. Колко ли време щеше да отлага, преди да му каже, че трябва сам да убие Гибелния? Възможно най-дълго. Грегор си представи как зяпва от ужас при вида на точещия лиги бял гигант, докато Викус го потупва по рамото и подхвърля бодро: „О, да, и, между другото, според Сандуич, ще трябва да го убиеш съвсем сам. Хайде, действай!”