Осветлението се промени, червените лъчи от прожекторите внезапно изчезнаха. Протегнатият крак на мъжа не улучи горната част на стълба. Другият му пищял се удари в каменния ръб и тялото му с въртене полетя надолу, стоварвайки се тежко върху твърдата земя. Той извика и хвана наранения си крак.
Мейси не се чувстваше много по-добре; задъхана от болка, тя се изправи с усилие. Не беше далеч от пасажа, водещ към един от входовете на храма. С пулсиращи от болка глезени тя закуцука към дълбокия мрак отвъд високата източна стена.
Зави зад първия ъгъл и погледна назад. При северната стена имаше охранител, но вниманието му бе насочено към ранения му колега. Не я видя. Тя мина втория завой…
И се блъсна в метална решетка.
По дяволите! Мейси знаеше, че тук има бариера, която да не допуска туристите в храма, но тя беше по-висока, отколкото бе очаквала, твърде висока, за да бъде прескочена. Зад нея се виждаше насядалата публика, но те гледаха към ярко осветения Сфинкс, а не към руините пред него, и не можеха да чуят никакви викове за помощ заради предвзетото кресчендо на записа.
Но Мейси можеше да чуе другите викове. Преследвачите ѝ бяха в храма.
И тя беше в капан.
Виковете се приближаваха.
Вътрешната стена срещу решетката беше някак по-ниска от останалите - и на светлината, струяща между прътите, Мейси успя да забележи опори, на които да стъпи. Изкачи се. Часовете, прекарани в гимнастическата зала за тренировки на мажоретките, сега вече не ѝ се струваха само неприятно задължение.
Тя надзърна над ръба на стената, за да види типа със сакото от змийска кожа само на около четири метра разстояние от другата стена, и един човек, пресичащ долното ниво на храма. Още един навлизаше на бегом в коридора.
Тя беше в капан…
Издърпа се нагоре и легна върху стената, задържайки дъха си, с разтуптяно сърце. Тичащият мъж заобиколи зад ъгъла, достигна решетката, погледна през нея. Никой не бягаше от храма, само туристите зяпаха представлението.
- Някой вижда ли я? - извика американецът, като осветяваше с малко, но мощно фенерче пространството между порутените колони. Всички викове, които му отговориха, бяха отрицателни.
Хамди и Шабан забързаха към него.
- Не може да е излязла - каза Хамди, уловил се за носа с едната си ръка. - Всички входове от тази страна са блокирани.
- Коя беше тази? - попита Шабан ядосано.
- Една от екипа на АСН. Мейси Шариф. Тя е само студентка.
- Студентка или не, може да съсипе целия ни план, ако се измъкне оттук - каза Шабан.
- Трябва да я намерим - добави американецът. - И то бързо.
- Какво смятате да правите с нея, господин Кротал? - попита Хамди.
- Ти к’во мислиш?
Последва металически звук, който накара кръвта на Мейси да се смрази. Вдигането на ударника на пистолет.
- Смятате да… - Хамди млъкна, шокиран.
- Нямам намерение да прекарам следващите десет години в египетски затвор заради някаква си шибана студентка.
- Доктор Хамди - каза Шабан, - ако тя се измъкне, вие и Гамал ще трябва да се оправяте с Бъркли. Боби, трябва да изпратим хора да наблюдават хотела ѝ, летището, всеки, към когото би могла да се обърне за помощ. Американка ли е?
Хамди кимна.
- Използвайте контактите ни там, за да откриете къде живее… както и къде живее семейството ѝ. Изпратете хора да наблюдават къщите им, да записват телефоните им. Трябва да ѝ затворим устата.
- Разчитайте на това - каза Кротала. Второ изщракване - втори пистолет.
Мейси се разтрепери, почувства ужасно гадене. Смятаха да я убият! Всички инстинкти ѝ подсказваха да побегне, но тя не смееше дори да се помръдне.
Един от охранителите извика от южния край на храма, докладвайки, че останалите входни коридори са празни. Кротала прекара лъча на фенерчето си през двора.
- А онези камъни там, до стената? Може ли да се е изкачила по тях?
Той тръгна нататък, токовете на каубойските му ботуши затропаха върху каменните плочи.
- Иди с него - каза Шабан. За момент Мейси си помисли, че говори на Хамди, преди да осъзнае, че се обръща към един от охранителите.
Онзи, който беше дотичал в коридора подир нея.
Нямаше никой между нея и източната стена…
