Баришић Ф. Чуда [Димитри а Солунског као историски извори. Београд, 1953].
Бартольд В. В. Краткий обзор [истории Азербайджана. – В кн.; Бартольд В. В. Сочинения. М., 1963, т. II (1), с. 775—783].
Бешевлиев В. Античната топонимия [у нас като исторически извор. – ИИВЕ, III (1954), с. 341—355].
Бешевлиев В. Надписите около Мадарския конник. [– В кн.: Мадарският конник (проучвания върху надписите и релефа). София, 1956, с. 51—113].
Бешевлиев В. Три приноса [към българската средновековна история. – В кн.: Изследвания в чест на Марин С. Дринов. София, 1960, с. 283—300].
Брун Ф. Следы [древнего] речного пути [из Днепра в Азовское море. – ЗООИД, V (1863), с. 109—156].
Брун Ф. Черноморье. Юборник исследований по исторической географии южной России. Одесса, 1879—1880, ч. I—II].
Бруцкус Ю. Д. Варяги и колбяги. [– SК, VII (1935), с. 81—102].
Бурмов А. Към въпроса за произхода [на прабългарите. – ИБИД, XXII—XXIV (1948), с. 298—337].
Бурмов А. Към въпроса за отношенията [между славяни и прабългари през VII—IX в. – ИПр, Χ (1954). 1, с. 69—94].
Васильев Α. Α. Готы [в Крыму, ч. I – ИРАИМК, I (1921), с. 265—344; ч. II – ИРАИМК, V (1927), с. 179—282].
Велков И. Бележки [за колонизацията и градовете по нашето Черноморско крайбережие. – ИИД, ΧΙ—ΧΙΙ (1931—1932), с. 33—53].
Вестберг Ф. Записка [готского топарха. – ВВ, XV (1908), с. 71—132, 227—286].
Войнов М. [Зa] първия допир [на Аспаруховите българи със славяните и за датата на основаването на българската държава. – ИИБИ, VI (1956), с. 453– 480].
Голубцов И. А. О термине «склавины». [– В кн.: Проблемы общественно-политической истории России и славянских стран: Сб. статей к 70-летию акад. М. Н. Тихомирова. М., 1963, с. 47—48].
Дуйчев И. [Зъпроси изь] вътрешната история [на първото българско царство. Чужди влияния. – В кн.: През вековете. София, 1938, сб. първи, с. 97—125].
Дуйчев И. Славяни и първобългари. [– ИИБИ, Ι—ΙΙ (1951), с. 190—214].
Дуйчев И. Обединението [на славянските племена в Мизия през VII в. Към въпроса за възникването на българската държава. – В кн.: Дуйчев И. Българско средновековие. София, 1972, с. 70—86].
Дуйчев И. Проучвания [върху българското средновековие. – CБAH, XLI (1945), с. 3—176].
Дуйчев И. Рец. на М. Войнов. [За] първия допир [на Аспаруховите българи със славяните и за датата на основаването на българската държава. – BZ, L (1957), с. 527].
Дуйчев И. Рец. на [The] London Manuscript [of Nikephoros «Breviarium»/ Ed. with an Introduction by L. Orosz. – BS, XII (1951), с. 255—258].
Дьяконов А. П. [Византийские] димы [и факции (τὰ μέρη) в V—VII вв.– В кн.: ВС. М.—Л., 1945, с. 144—227].
Заходер Б. Н. [Каспийский] свод [сведений о Восточной Европе. Горган и Поволжье в IX—X вв. М., I962].
Зетейшвили С. Г. Сведения [об аланах в «Хронографии» Феофана. – В кн.: Древнейшие государства на территории СССР. Материалы и исследования. М., 1976, с. 81—86].
Златарски В. История [на българската държава през средните векове. София, 1970. т. I, ч. I].
Иречек К. Пътувания [по България. София, 1974].
История Византии. [М., 1967, т. I].
Колесников А. И. Иран [в начале VII в. – ПС, 22 (85) (1970)].
Кузнецов В. А. Аланские племена [Северного Кавказа. – МИА, 106 (1962)].
Кузнецов В. А. Локальный вариант [аланской культуры на территории Кабардино-Балкарии. – УЗ Кабард.-Балк. НИИ, Нальчик, 1959, XVI, с. 149—171].
Кулаковский Ю. Аланы [по сведениям классических и византийских писателей. – Чтения в Историческом обществе Нестора Летописца, Киев, 1899, кн. 13, отдел II, с. 94—168].
Кулаковский Ю. История [Византии. Киев, 1915, т. III].
Кулаковский Ю. К объяснению надписи [с именем императора Юстиниана, найденной на Таманском полуострове. – ВВ, II (1895), с. 189—198].
Кулаковский Ю. Свидетельства [о водворении болгар за Дунаем и Именник болгарских ханов.– В кн.: Кулаковский Ю. История Византии. Киев, 1915, т. III, с. 376—386].
Курбатов Г. Л. [Основные] проблемы [внутреннего развития византийского города в IV—VII вв. Л., 1971].
Латышев В. Этюды [по византийской эпиграфике. – ВВ, I (1894), с. 657—672].
Манандян Я. А. Маршруты [персидских походов императора Ираклия. – ВВ, III (1950), с. 133—153].
