— Тази сутрин замина за Мъртвата земя — каза Викус. — О, виждам, че лодките са натоварени! Най-добре е вече да потегляте!
Арес кацна до тях.
— Реката е прекалено опасна. Ще летим до Водния път, а после ще се качим на лодките.
— Все едно, радвам се, че идваш и ти — промърмори Грегор, като изгледа ядосано Лукса, а после така и така беше започнал — и Викус.
Качи се на гърба на Арес, а Дулсет вдигна Бук и му я подаде, като изпъшка леко от тежестта ѝ.
— О, Бутс, много си пораснала!
— Аз го’ямо момиче! Аз язди пи’еп! Аз язди пи’еп! — изписка възхитено Бутс, като скочи пред Грегор.
По време на първото пътуване Грегор я беше носил в раница, но тя вече ставаше твърде едра за това, особено със спасителната жилетка.
— Темп язди също! — заяви Бутс. Хлебарката дотича при тях: обемистата спасителна жилетка спъвашe донякъде движенията му.
Туичтип се вмъкна в една от големите лодки и легна в средата. После подаде нос над борда и се опита да долови ветреца, който повяваше над реката. Грегор изпита пристъп на съчувствие към плъха. Това пътуване я правеше още по-нещастна от самия него.
Две групи прилепи вдигнаха с въжета натоварените лодки и полетяха надолу по реката. Арес литна след тях, а Грегор здраво обви ръце около Бутс. Пътят вече му беше познат — избледняващите светлини на Регалия, блещукането, когато прелетяха над кристалния плаж, където за пръв път се беше сблъскал с плъховете, и накрая — огромната шир на Водния път.
Навлязоха на няколко километра навътре и там прилепите спуснаха лодките във водата и поеха обратно. Прилепът на Хауард кацна в лодката при Туичтип. Арес се настани във втората лодка заедно с прилепа на Марет.
— Това е Андромеда. Тя е мой клетвен съюзник — каза Марет, като допря ръка до крилото на петнисти си златисто-черен прилеп. Грегор си спомни, че Марет яздеше Андромеда по време на битката с плъховете на кристалния плаж. Тя беше толкова тежко ранена, че не беше дошла на пътуването, предречено от Сивото пророчество. Грегор още се чувстваше донякъде виновен за онази битка, защо то тя се случи при опита му за бягство.
— Хей, радвам се да те видя — каза той. Дали тя още го обвиняваше за онази нощ?
— За мен също е чест да те видя, Горноземецо отвърна Андромеда. Може би и тя, като Марет, му беше простила.
Марет го представи и на клетвената съюзница на Хауард, Пандора, грациозен прилеп с красива ръждивочервена козина. Всичко, което тя му каза, беше: „Поздрави”.
Викус дойде да ги изпрати.
— Грегор, забравих да ти предам това — извика му той. Едрият му сив прилеп се спусна над лодката на Грегор и нещо падна на дъното. Грегор вдигна един свитък и откри копие от Гибелното пророчество, написано с елегантния почерк на Нериса.
— Летете високо! — Викус се отправи обратно към Регалия, като им помаха насърчително. Грегор успи да кимне в отговор.
Бутс се извиваше с всички сили, за да се измъкне от ръцете на Грегор. Мисълта да я пусне свободно в лодката го изнервяше, но не можеше да я държи дни наред. Остави я долу със строга заповед: „Стой в лодката!”
За щастие лодката беше дълбока и Бутс не можеше да падне навън. Когато Грегор застана прав в средата, бордовете стигаха до раменете му. Лодката беше дълга шест-седем метра и направена от животинска кожа, опъната върху рамка от кости. В средата имаше подова настилка, широка около половин метър. На два метра от носа Марет издигна и закрепи дървена мачта. Това беше вторият дървен предмет, който Грегор виждаше да се използва в Подземната страна: първият беше вратата на стаята с пророчествата на Сандуич. Имаше няколко седалки, изработени от кожа, и много припаси. Особено храна.
— Наистина ли ще изядем всичко това? — попита Грегор.
— Не сами. Но светливците ще имат нужда от много храна — каза Марет.
— Светливците ли? — попита Грегор.
— Викус не ти ли каза? — учуди се Марет.
Грегор се почуди колко ли пъти щеше да чуе това през следващите няколко дни.
— На дълги пътувания не можем да носим достатъчно гориво, за да си осигуряваме светлина. Затова наемаме светливци да ни помагат — каза Марет. Би трябвало да са тук след малко — да, виж… вече идват.
