— Дошли са от Извора на гости. Да се надяваме, че няма да останат дълго — каза Лукса.
Лукса и братовчедите ѝ си размениха кратки, официални поздрави, а после тя запозна Грегор с тях. Най-големият, Хауард, беше вероятно на около шестнайсет и изглежда тренираше усърдно. Имаше едно момиче на име Стеловет, може би около тринайсетгодишно, което имаше дълги, надиплени сребристо-руси къдрици и беше зашеметяващо красиво. Следващи в редицата бяха двама по-малки близнаци, момиче на име Херо и момче на име Кент. Последно беше едно момиченце, може би на около пет години, вкопчило се в ръката на Стеловет. Името ѝ беше нещо като Чимни, но Грегор си помисли, че не е чул правилно.
На тях им бе трудно да откъснат очи от Грегор. Сигурно за пръв път виждаха горноземец.
— Поздрави, Горноземецо Грегор. Чували сме много за делата ти и сме признателни за завръщането ти — каза Хауард изключително вежливо.
— Няма проблем — каза Грегор, макар че завръщането му беше пълно с проблеми.
— О-о — изрече Стеловет, с меден гласец, — тол кова се радвахме, че си бил там, за да защитаваш Лукса по време на мисията.
— А-ха. Мен поне три пъти щяха да ме изядат плъховете, ако не беше Лукса, затова предполагам, че сме квит — каза Грегор.
Стеловет присви очи, но му се усмихна сладко:
— Да, Лукса е нещо като специалистка по плъховете. Независимо по колко крака имат.
Ужасно беше да кажеш подобно нещо. Беше ясно, че тя имаше предвид Хенри. Грегор познаваше такива деца, деца, които вземаха някакъв наистина ужасен факт от живота ти и го използваха срещу Теб. И не можеше да кажеш нищо по въпроса, защото нещото беше вярно. Почувства дълбока и мигновена неприязън към Стеловет.
Хауард, за негова чест, изглеждаше смутен. Стеловет и близнаците се хилеха самодоволно. Малкото момиченце, Чимни или както там ѝ беше името, Гледаше объркано с широко отворени очи. Не беше Нужно Грегор да поглежда към Лукса, за да знае, че Лицето ѝ сигурно се беше присвило от болка.
Грегор се взря в Стеловет за миг, а после попита Небрежно:
— Е, вие откъде сте?
— Живеем на Извора. Баща ни управлява там — заяви Стеловет гордо.
— Имате ли на Извора много плъхове? — попита Грeгop.
— Не много — каза Стеловет. Сега наблюдаваше Грегop по-внимателно. — Несъмнено се страхуват от бойните ни умения.
— Нямат особена причина да идват — обади се Хауард, като изгледа сестра си неодобрително. — Ще им се наложи да си проправят път с плуване по Коварни речни бързеи, а нямаме реколта или горноземци, които да си струва да унищожат.
— О, в такъв случай виждала ли си изобщо плъх? — остро се обърна Грегор към Стеловет.
Тя си изчерви, обливайки се в ярка розовина от глава до пети:
— Да! Виждала съм плъх! На брега на реката! От ей толкова близо, колкото съм до теб!
— Но, Стеловет — обади се малката Чимни, като подръпна ръката ѝ, — онзи плъх беше мъртъв.
Стеловет порозовя още повече.
— Тихо! — скара се тя на Чимни.
— И аз горе-долу това си мислех — каза Грегор.
— Ей, Лукса, нали щеше да ми покажеш онова премятане?
— Извинете ни, братовчеди — каза Лукса.
Лукса и Грегор се обърнаха и се отдалечиха. Той улови погледа ѝ. Усмихна му се, въпреки че по лице то ѝ още личеше колко е обидена.
— Благодаря ти, Грегор — каза тя тихо.
— Те са идиоти — отговори той, като сви рамене.
— Хайде, давай, Лукса, направи едно от онези премятания. Направи най-невероятното, най-трудното, за което се сетиш.
Лукса се поколеба за момент, съсредоточи се върху една точка на половината път през полето и започна. Впусна се в красива последователност от премятания, завършваща с движение, при което се преобърна цели два пъти във въздуха, напълно изпъната, и се приземи на крака. Хората заръкопляскаха, но тя изтича обратно при Грегор, сякаш не забеляза.
— Сега опитай ти — каза.
— Само ми дай повече пространство — каза Грегор, като залюля ръце, сякаш за да се отпусне, и тя се засмя.
После Марет повика всички заедно, за да започнат да се обучават да си служат с меч. Хауард и Стеловет се бяха присъединили към групата им. Всеки си избра меч от една голяма количка. Грегор огледа Оръжията, като се чудеше какво да прави.
